1. Увод

Приблизително 80% от случаите на неуспешно боядисване са резултат или от неправилна обработка на повърхностите, или от неправилно нанасяне на боята. Независимо колко добра е една боя, тя няма да може да изпълнява функциите си върху недобре подготвена повърхност или ако е нанесена неправилно.

Визуален контрол трябва да бъде извършван при всички видове стоманени изделия преди повърхностна обработка. Това е необходимо, за да се определят методите за повърхностна обработка, които са най-подходящи за въпросната конструкция, както и изискванията към нивото на предварителната им подготовка. Такова предварително третиране трябва да се извършва преди основния процес на повърхностна обработка. Подготовката преди нанасяне на покрития може да включва процеси като шлайфане или изпиляване с цел да се отстранят наслоявания, ръбове от газокислородно рязане и заваръчни пръски (ISO 8501-3) и/или за да се заоблят или загладят ъглите и заварките. Процедурата ще премахне евентуалните слаби места или неравности, така че да се осигури една по-добра повърхност, способстваща за изграждането на равномерен филм.

Различните нива на повърхностна обработка могат да бъдат постигнати чрез различни методи за почистване. По долу подробно са разгледани три основни типа методи за почистване на повърхности.

2. Стандарти за подготовка на повърхности

За окачествяване на крайния вид на повърхностите, който се постига чрез процес на струйно почистване с абразив, се използва шведската стандартна класификация (SA 1.0 – 3.0, вж. по-долу).

Стандартът за струйна обработка Sa3 се счита за най-високото възможно качество на повърхностна чистота след струйна обработка и обикновено се постига в заводска среда, където се прилагати нженерно-технически мерки за защита и се използват автоматизирани машини за струйна обработка с метален абразив. Sa2½ обикновено се постига на работната площадка, например когато се реновират конструкции със старо покритие, където достъпът понякога е затруднен и за контрол на работите се използват временни съоръжения, като ограждане, подгряване и влагоулавяне.

Струйната обработка трябва да бъде винаги специфицирана съгласно одобрен стандарт, напр. визуален стандарт като описания в ISO 8501-3 (вж. Фигура 1 и Таблица 1). Използването на визуален стандарт като един от критериите за определяне, дали е постигнато правилното качество на струйна обработка, е силно препоръчително, тъй като визуалният стандарт може бързо да разреши възможните разногласия в резултат от индивидуалните възприятия относно качеството на повърхността след прилагане на стандарт за абразивна струйна обработка (напр. Sa2, Sa2½ или Sa3).

В Таблица 1 също така са изброени приложимите стандарти.

Фигура 1: Типични, често употребявани стандарти за струйна обработка (вж. ISO 8501-3)

Таблица 1. Нива на стандартите за струйна обработка, изисквани за различни приложения

• ISO 8501-1:2007 Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на бои и подобни продукти – Визуална оценка на чистотата на повърхностите – Част 1: Степени на ръждясване и степени на подготовка на стоманени повърхности без покритие и на стоманени повърхности след цялостно отстраняване на предишните покрития
  
• ISO 8501-2:1994 Степени на подготовка на покрити по-рано стоманени повърхности след локализирано премахване на предишните покрития.

• ISO 8501-3:2006 Степени на подготовка на ръбовете на заварки и други участъци с повърхностни дефекти.

• ISO 8501-4:2006 Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на бои и подобни продукти – Визуална оценка на чистотата на повърхностите – Първоначално състояние на повърхността, степени на подготовка и степени на моментална корозия в резултат от хидроструйно почистване с високо налягане.

• ISO 8502-3:2017 Подготовка на стоманени субстрати преди нанасяне на бои и подобни продукти – Тестове за оценяване на чистотата на повърхностите – Част 3: Оценяване на праха върху стоманени повърхности, подготвени за боядисване (метод с чувствителна към натиск лента)

В този стандарт е описан метод за оценяване на количеството прах, останал върху почистените стоманени повърхности, които са били подготвени за боядисване. Той дава възможност за образно класифициране с целоценяване на средното количество прах. Той също така предоставя описателни класове за оценяване на средния размер на праховите частици. Описаният метод представлява качествен тест, който се прилага за стоманени повърхности преди почистване и съответства на степени на ръждясване A, B или C, както са дефинирани в ISO 8501-1. Той може да бъде използван като тест тип „приемлив/неприемлив“ или за да се осигури траен запис за количеството прах върху една повърхност.

• ISO 8502-6:2006 Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на бои и подобни продукти – Тестове за оценяване на чистотата на повърхностите – Част 6: Екстрахиране на разтворими замърсители за анализ – Метод Бресле
  

В този стандарт е описан метод за екстрахиране на разтворими замърсители от повърхност за анализ, чрез използване на еластични клетки под формата на лепенка, която може да бъде прикрепена към всяка повърхност, независимо от нейната форма (напр. плоска или извита) и ориентация (обърната в който и да е посока, включително надолу). Методът е полезен за определяне на наличието на разтворими замърсители на място преди боядисване или подобна обработка. Част 6 на ISO 8502 не покрива последващия анализ на събраните замърсителите. Методите за анализ, подходящи за работа на място, са описани в други части на ISO 8502.

• ISO 8502-9:1998 Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на бои и подобни продукти – Тестове за оценяване на чистотата на повърхностите – Част 9: Полеви метод за кондуктометрично измерване на водоразтворимите соли.
  

В тази част на ISO 8502 е описан полеви метод за оценяване на общото количество водоразтворими соли, като солите се считат за формиращи един-единствен замърсител. Чрез този метод могат да бъдат лесно отделени чрез разтваряне и бързо идентифицирани по агресивните замърсители, причиняващи корозия и образуване на мехури (йонни видове). След това по-слабо агресивната и не толкова лесно разтворима част от замърсителите остава неоценена. За допълнителна информация относно метода за изпитване, неговия потенциал и ограничения, вж. Bresle, A., Conductometric determination of salts on steel surfaces, Materials Performance, June 1995, Vol. 34, No. 6, pp. 35-37, NACE lnternational, Houston TX, USA.

• ISO 8503-1:2012 Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на бои и подобни продукти – Характеристики на грапавост на повърхността на струйно почистени стоманени повърхности – Част 1: Спецификации и дефиниции за компаратори на повърхностния профил по ISO за оценяване на почистени чрез струйна обработка с абразив повърхности.

Този стандарт специфицира изискванията към компараторите на повърхностния профил по ISO, предвидени за визуално и тактилно сравняване на стоманени повърхности, които са били дробеструйно почистени или със сферичен, или с ъгловат абразив. Тук са включени също така дефинициите на термините, използвани в стандарт ISO 8503, и изискванията към грижите за компараторите за оценяване на повърхностния профил по ISO.

• ISO 8503-2:2012 Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на бои и подобни продукти – Характеристики на грапавост на повърхността на струйно почистени стоманени повърхности – Част 2: Метод за класифициране на повърхностния профил на почистена чрез струйна обработка с абразив стомана – Процедура за използване на компаратори

В този стандарт е описан визуален и тактилен метод за оценяване на класа на профила, получен чрез една от процедурите за абразивно струйно почистване, описана в ISO 8504-2. Съгласно този метод се използват компаратори на повърхностния профил по ISO за оценяване на място на грапавостта на повърхностите преди нанасяне на боя или други защитни покрития. Методът е приложим за стоманени повърхности, които са били дробеструйно почистени с използване или на сферичен, или на ъгловат абразив, но е приложим само за степени Sa 2 ½ и Sa 3 отISO 8501-1, при които цялата изпитвана повърхност е с цялостен струйно почистен вид. Приложим е за повърхности, които са били почистени с метални или неметални абразиви.

International Stadard ISO 12944           

"Paints and varnishes - Corrosion protection of steel structures by protective paint systems"

Стадартът ISO 12944 опеределя как да се избере правилната система за боядисване в зависимост от атмосферните условия, соли и вода.
Класовете на корозащита са посочени в таблицата по-долу:

Срокът на експлоатация на системите за боядисване се счита за срока, след
изтичането на който се налага основен ремонт (пребоядисване).    
ISO 12944 определя 4-ри периода на дълготрайност, както следва:  

Стадарт ISO 12944  определя съответното приложение на системите за корозозащита в зависимост
от предназначението им, посочено в таблицата по-долу: